Изложение на вярванията
на
християнската вяра
Тази брошура не трябва да се продава.
Тя е безплатна образователна услуга в интерес на обществото.
ISBN 0 646 20506 4
Copyright © 1994,1995,1996,1997
PO Box 369, WODEN ACT 2606, AUSTRALIA
First Edition August 1994
Second Edition February 1995
Third Edition June 1996
Fourth Edition March 1997
Printed in Australia by Union Offset Co. Pty Ltd, Canberra
Съдържание
Въведение
Глава 1. Божеството
1.1 Бог Отец
1.2 Божият Син Иисус
1.3 Святият Дух
1.4 Отношението на Святия Дух спрямо Христос и човечеството
1.5 Отношението на Христос, Сатана и Войнството спрямо Бог
1.5.1 Христос като Божият Син
1.5.2 Учението за Антихриста
1.5.3 Името и върховната власт на Бог
Глава 2. Планът за спасението
2.1 Падението на човечеството
2.2 Спасението на човечеството
2.3 Библията като вдъхновена истина
2.4 Покаяние и обръщане във вярата
2.5 Кръщение
Глава 3. Учения относно човешката отговорност
3.1 Молитва и поклонение
3.1.1 Бог като обект на молитвата и поклонението
3.1.1.1 Обект на поклонението
3.1.1.2 Обект на молитвата
3.1.1.3 Лична и колективна молитва за другите
3.2 Отношението между Спасението и Закона
3.2.1 Бог е нашата Канара
3.2.2 Спасение чрез благодат
3.2.3 Задължение под Закона
3.2.3.1 Защо християните спазват Закона
3.2.3.2 Християните като Божий храм
3.2.4 Десетте заповеди
3.2.5 Други закони, които ръководят човешкото поведение
3.2.5.1 Закони относно храненето
3.2.5.2 Съботата
3.2.5.3 Новолунията
3.2.5.4 Годишните святи дни
3.2.5.5 Бракът
3.2.6 Финансовото настойничество
3.2.6.1 Спрямо Бог
3.2.6.2 Спрямо другите
3.2.7 Участието във война и гласуването
3.2.7.1 Участието във война
3.2.7.2 Гласуването
Глава 4. Учение относно Месията
4.1 Пред-съществуването на Христос
4.2 Разпването и възкресението
4.3 Второто пришествие на Христос
4.4 Хилядолетното царуване (Милениума) на Христос
Глава 5. Проблемът за злото
5.1 Съществуването на злото чрез бунта на Войнството
5.2 Учения относно предопределението
5.3 Състоянието на мъртвите
5.4 Възкресението на мъртвите
5.5 Наказанието на неправедните
Глава 6. Църквата
6.1 Кой или какво е Църквата?
6.2 Организация на Църквата
6.3 Насоки и цели на Църквата
6.4 Освещаването
Глава 7. Царството Божие
7.1 Установяване на царството Божие
7.1.1 Духовното царство
7.1.2 Хилядолетното царуване на Христос
7.1.2.1 Връщането на Месията
7.1.2.2 Събирането на Израил
7.1.2.3 Денят Господен
7.1.3 Вечното царство на Бог
7.1.3.1 Идването на Бог
7.1.3.2 Новата земя и Новият Йерусалим
7.1.3.3 Съдбата на човечеството
Приложение
Въведение
От седемнадесет века християнството е вързано за теологична система, която се основава на гръцката философия и на система, свързана с нео-платонизма. Простотата на вярата в един единствен Бог, която характеризира библейското послание, и тясната връзка между Божието откровение и в двата Завета били променени и замъглени някога с цел власт и господство над известния тогава свят.
Крайният резултат бил онова, което виждаме в структурата, положена от съборите в Никея (325 г. сл. Хр.), Лаодикия (366 г. сл. Хр.), Константинопол (381 г. сл. Хр.) и Халкедон (451 г. сл. Хр.). Тази структура променила разбирането за Бог и го нагодила към метафизичните разбирания, което в крайна сметка довело до понятието за Троицата. Освен това съборът в Лаодикия (канон 29) обявил спазването на съботата за наказуемо престъпление. Той въвел приетите езически празници от почитането на деня на слънцето (неделя) до посветените на слънцето празненства през декември, а на мястото на Пасхата поставил системата на празника на Астарта. Освен това бил променен и начинът, по който да се интерпретира разбирането на библейската система и закон. Било заявено, че законът, даден на Моисей, вече не бил актуален и съответните пасажи в Новия завет били така изтълкувани, че да се оправдаят съществуващите езически или паганистки практики.
За хранителните закони например се твърдяло, че са премахнати, като за целта неуместно били привеждани глава 10 от Деяния на апостолите и други текстове. Последиците за човешкото здраве били много бързи. Крайният резултат за околната среда обаче би могъл действително да се види едва около две хиляди години по-късно. Разпадането на хранителната верига е в значителна степен последица на консумирането на храни, които са забранени от библейския закон.
Деградацията на поземлените системи може да се види изцяло след изтощаването на земите поради неспазване на системата на юбилеите и на съботните години за земята, а те са неразделно свързани с календара, който се базира на деветнадесет-годишните лунни цикли. Въвеждането на слънчевия календар било само по себе си важна стъпка към разрушаването на разбирането на образците и циклите, които Бог бил установил с цел природна хармония.
В преобладаващата си част съвременното християнство няма почти нищо общо с първоначалното християнство. Има основания да се твърди, че възходът на Исляма и по-късните войни с Исляма са пряка последица на фалшивата християнска система, която била установена в Европа и Западна Азия от гръцките теологични системи, които използвали Кападокийската теология, основана на Триединния Бог, в търсенето на мистично единство с Бог като Бог.
Три-единната система просто не работи. Крайният резултат от седемнадесетте века на следване на тази погрешна доктрина е достигането на прага на унищожаването на планетата и преследването на онези хора, които наистина се опитват да се подчиняват на библейските закони.
Целта на това произведение е по най-ясния и прост възможен начин да отделим първоначалното послание на Библията и на Новозаветната Църква, каквито били по времето на Иисус Христос и на апостолите. Няма съмнение, че някои грижливо подхранвани басни ще бъдат оспорени и разбити от онова, което се посочва тук. Произведението е написано по такъв начин, че да прилича колкото е възможно повече на серия от библейски твърдения или парафрази заедно с цитити на подкрепящия текст. Считаме, че по този начин произведението в крайна сметка ще е по-малко двусмислено, а замисълът ще е ясен. Там, където е възможно, се изрежда пълният набор от текстове, които касят дадената тема, за да се избегне твърде разпространения обичай да се цитират само изолирани текстове или да се цитират текстове, които са били съвсем погрешно разбрани. Някои библейски текстове са чисти фалшификати (например 1 Йоан 5:7 в Превода на крал Джеймс (KJV); 1 Тимотея 3:16 в KJV от Кодекс A), или са погрешен превод (1 Коринтяните 15:28 в Ревизираната стандартна версия (RSV) и т.н.; Откровение 3:14 в Новата международна версия (NIV), както и много други) с цел да се обезсилят противоположните текстове или погрешно да се представят текстовете, така че да изглежда, че подкрепят Три-единната или Кападокийската система, когато се разглеждат изолирано.
Когато дойде отново, Месията изцяло ще въведе законовата система, която преди това дал на Моисей в Синай. Всеки християнин има задължението да разбере и да приложи на практика системата на живот и поклонение, която е изложена в Библията. Християнинът е длъжен ревностно да подражава на начина на живот на Иисус Христос и да живее съгласно онези системи, които Той въвел и според които живял като човек и преди да се въплъти. Това произведение е посветено на целта цялата система да се изяви по един последователен и разбираем начин, така че фалшивите системи от последните седемнадесет века да бъдат отстранени и оригиналният и истински начин да бъде посочен и приложен на практика в живота на всички хора, независимо какво са вършили в миналото. Нашата задача е да призовем хората към покаяние и към нов живот.
Глава 1
Божеството
1.1 Бог Отец
Върховното Божество във вселената е Бог. Той е Всемогъщият, Създателят и Поддържащият небесата, земята и всички неща в тях (Битие 1:1; Неемия 9:6; Псалми 124:8; Исаия 40:26, 28; 44:24; Деяния 14:15; 17:24-25; Откровение 14:7). Той единствен е безсмъртен (1 Тимотея 6:16). Той е нашият Бог и Отец и Богът и Отецът на Иисус Христос (Йоана 20:17). Той е Всевишният Бог (Битие 14:18; Числа 24:16; Второзаконие 32:8; Марка 5:7) и единственият истински Бог (Йоана 17:3; 1 Йоан 5:20).
1.2 Божият Син Иисус
Иисус е първородният (proototokos) от всички създания (Колосяните 1:15) и затова началото (arche) на Божието творение (Откровение 3:14). Той е единствено-роденият (monogene) Син на Бог (Матея 3:17; Йоана 1:18; 1 Йоан 4:9), заченат от Святия Дух и роден от девицата Мариам (Лука 1:26-35). Той е Христос или Месията (Матея 16:16; Йоана 1:41), изпратен от Бог да бъде наш Спасител и Изкупител (Матея 14:33; Йоана 8:42; Ефесяните 1:7; Тита 2:14). Той е наречен Син на Всевишния Бог (Марка 5:7). Той е обявен за Божий Син със сила и по Духа на святост чрез възкресението Му от мъртвите (Римляните 1:4). На Него е даден престола на Давид, за да управлява над дома на Яаков навеки и Неговото царство не ще има край (Лука 1:32).
1.3 Святият Дух
Святият Дух (Деяния 2:4) е онази същност или сила на Бог, която Христос обещал да изпрати на избраните (Йоана 16:7). Той не е личност, но е продължението на живата сила на Бог. Той е средството, чрез което ставаме съучастници на божественото естество (2 Петър 1:4), бидейки изпълнени със Святия Дух (Деяния 9:17; Ефесяните 5:18) и по такъв начин всички синове на Бог (Йов 38:7; Римляните 8:14; 1 Йоан 3:1-2) и съ-наследници с Христа (Римляните 8:17; Галатяните 3:29; Тита 3:7; Евреите 1:14, 6:17, 11:9; Яков 2:5; 1 Петър 3:7). Той се дава от Бог на онези, които искат (Лука 11:9-13) и Му се покоряват, и обитава в онези, които спазват Божиите заповеди (1 Йоан 3:24; Деяния 5:32). Святият Дух е утешителят, който води Божиите служители във всяка истина (Йоана 14:16, 17, 26). Святият Дух дава силата да свидетелстваме (Деяния 1:8). Той разпределя дарби, както е записано в 1 Коринтяните 12:7-11 и има плодове, както е описано в Галатяните 5:22-23, без да се дава с мярка (Йоана 3:34 RSV; Римляните 12:6). Той е средството, чрез което Бог напълно може да стане всичко във всичко (1 Коринтяните 15:28; Ефесяните 4:6).
1.4 Отношението на Святия Дух към Христос и човечеството
Святият Дух действа още преди кръщението. Духът привлича човеците към Бог чрез Христос (Евреите 7:25).
Първите плодове на Духа се дават на човека по време на кръщението, от Римляните 8:23, където ясно се заявява, че осиновението не става преди изкуплението на тялото.
По такъв начин ние сме новородени, но продължаваме всекидневно да израстваме в Духа в Христос Иисус, докато стигнем до Божията слава. Святият Дух е Духът на Истината (1 Йоан 4:6, 5:6) и като говорим Истината във всички неща, ние израстваме в Христос, нашата глава, във всички отношения (Ефесяните 4:15). Святият Дух е Божият Дух (Римляните 8:14), Духът на вярата (2 Коринтяните 4:13), който изследва всички неща и знае всички неща (1 Коринтяните 2:10-11, 12:3 и следващите).
По такъв начин Святият Дух не е независим аспект на един три-единен Бог, но е средството, чрез което ние ставаме елохим (Захария 12:8). Духът предава на Бог разбиране на нашите мисли и на самото ни същество. Насочен чрез Иисус Христос, нашият посредник или посреднически елохим или теос (Псалм 45:6-7; Захария 12:8; Евреите 1:8-9), той дава възможност на Христос да ни помага, да ни учи и да ни утешава и да ни прави способни да упражняваме Божията сила. Духът дава на всеки човек онези характеристики, които Бог желае, за да бъде човекът полезен за тялото, така както е описано в 1 Коринтяните 12:7-11.
Духът може да бъде угасен (1 Солунците 5:19) като бъде пренебрегван или оскърбяван (Ефесяните 4:30) и по този начин се допускат придобивки или загуби в човека.
Плод на Святия Дух е любовта, от Галатяните 5:22. Ето защо, ако не се обичаме един друг, Святият Дух не е налице.
Духът е средството, чрk